В Сингапур беше представена система от 20 устройства, които свързват отгледани в лаборатория човешки неврони със силициеви чипове

Компютърните центрове обикновено са изпълнени със сървъри, кабели и охладителни системи. Нов прототип в Сингапур обаче добавя нещо необичайно към тази картина — живи човешки неврони, които могат да получават електрически сигнали, да променят активността си и да изпращат отговор обратно към компютърна система.

Разработката е представена подробно от ALLATRA Media, която проследява създаването на прототипа и ясно разграничава демонстрираните възможности от по-мащабните обещания за бъдещето на биологичните изчисления.

Материалът на ALLATRA Media, послужил като източник за настоящата статия:

https://allatra.media/ai-tech/ai-tech-nus-biological-data-center-cl1-rack

Какво всъщност беше представено в Сингапур?

На 6 август 2026 г. в Института за науки за живота към National University of Singapore е демонстриран прототип на биологичен център за данни. Официалната информация за проекта е публикувана на 17 август.

Системата е създадена в партньорство между NUS Medicine, оператора на центрове за данни DayOne и австралийската компания за биологични изчисления Cortical Labs. Тя включва един сървърен шкаф с 20 устройства CL1, определен от партньорите като първия независимо управляван биологично интегриран сървърен шкаф в света.

Това обаче не е център за данни, който вече може да замени обикновените компютърни сървъри. Представената система е изследователски прототип, разположен в реална научна среда, чрез който ще бъдат проверявани възможностите за свързване на биологични невронни мрежи с цифрова инфраструктура.

Официалната информация на NUS Medicine:

https://medicine.nus.edu.sg/news/nus-medicine-dayone-and-cortical-labs-unveil-biological-data-center-prototype-in-singapore/

Как работи биологичният компютър CL1?

Във всяко устройство CL1 човешки неврони, получени от стволови клетки, се отглеждат върху силициев чип с микроелектроден масив. Електродите могат да подават контролирани импулси към клетките и да регистрират тяхната електрическа активност.

Така се образува затворена система за обратна връзка. Софтуерът преобразува информацията в електрически стимули, невроните реагират, а чипът отчита промените в тяхната активност. Полученият отговор може отново да бъде използван от програмата.

Тъй като клетките са живи, устройството се нуждае от система за поддържане на подходящи условия. CL1 разполага с контрол на температурата, циркулация на хранителна среда, филтриране и газообмен. Според Cortical Labs тази система може да поддържа невроните до шест месеца.

Официалната страница на CL1:

https://corticallabs.com/cl1

Могат ли невроните действително да се учат?

Технологията се основава на по-ранната експериментална система DishBrain. През 2022 г. изследователи от Cortical Labs и партньорски институции отглеждат човешки и миши неврони върху електродни масиви и ги свързват със симулирана версия на играта Pong.

Положението на виртуалната топка е предавано на клетките чрез електрически импулси, а регистрираната невронна активност е използвана за управление на ракетата. При структурирана обратна връзка културите променят активността си и подобряват поведението си в играта. Подобно подобрение не е наблюдавано при контролните условия без същата обратна връзка.

Резултатът показва, че невронни култури могат да се адаптират към проста затворена среда. Той обаче не означава, че клетките разбират играта като човек или че притежават съзнание. Става дума за промяна в електрическата активност на невронната мрежа в отговор на получаваните сигнали.

Научната публикация в списание Neuron:

https://doi.org/10.1016/j.neuron.2022.09.001

Защо се говори за по-ниско потребление на енергия?

Човешкият мозък обработва информация при сравнително нисък разход на енергия. Именно тази ефективност мотивира опитите биологични неврони да бъдат използвани за определени изчислителни задачи.

NUS Medicine, DayOne и Cortical Labs посочват, че биологичните системи имат потенциал да извършват някои операции с част от електроенергията, необходима на цифровите компютри. На този етап обаче не е публикувано пълно независимо сравнение, което да покаже ефективността на целия прототип спрямо конвенционален център за данни при еднакви реални задачи.

При подобно сравнение трябва да се отчита не само енергията, използвана от невроните, но и поддържането на температурата, помпите, филтрите, хранителната среда, газообмена и останалата електронна инфраструктура. Затова твърдението за по-ниско потребление засега трябва да се разглежда като потенциал на технологията, а не като доказано заместване на традиционните сървъри.

Какво може да бъде реалното приложение?

Първите приложения вероятно няма да бъдат замяна на лаптопи или управление на огромни интернет платформи. CL1 е насочен преди всичко към научни лаборатории.

Системата позволява да се наблюдава как човешки неврони обработват сигнали, адаптират се към обратна връзка и реагират на различни вещества. Това може да намери приложение при изследването на неврологични заболявания, проверката на лекарствени съединения и изучаването на механизмите на учене и невронна пластичност.

Материалът на ALLATRA Media поставя технологията в точния ѝ контекст: прототипът в Сингапур е реална стъпка към обединяването на жива нервна тъкан и компютърна инфраструктура, но все още не е биологичен еквивалент на съвременните центрове за данни.

Следователно ерата на биологичните изчисления може би вече започва в лабораториите. Дали от тези експерименти ще се появят истински мащабни биологични центрове за данни, ще зависи от резултатите, които системите CL1 ще покажат при реални научни и изчислителни задачи.