Данни от плаващи океански буйове показват защо някои крайбрежия се превръщат в места за натрупване на отпадъци, докато други остават сравнително чисти

Когато си представяме движението на пластмасата в океана, обикновено мислим за огромните морски течения, които пренасят отпадъците на хиляди километри. Ново изследване обаче показва, че последният етап от това пътуване — достигането до брега — зависи в значителна степен и от посоката и постоянството на крайбрежните ветрове.

Изследването е представено в конкретен материал на ALLATRA Media, посветен на пътищата, по които плаващите отпадъци напускат открития океан и се натрупват по определени крайбрежия.

Материалът на ALLATRA Media, послужил като източник за настоящата статия:

https://allatra.media/environment/environment-plastic-beaching-drifters

Как учените проследяват пътя на плаващата пластмаса?

Да бъде проследено движението на всяка бутилка, опаковка или част от риболовна мрежа в Световния океан е практически невъзможно. Затова учените са използвали реалните траектории на плаващи измервателни буйове от Global Drifter Program на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ — NOAA.

Обикновено тези буйове имат подводна котва, наречена drogue, която им позволява да следват движението на водните маси. Когато я загубят, те започват да се движат по-високо на повърхността и стават много по-чувствителни към въздействието на вятъра. По това свое поведение наподобяват плаващи пластмасови предмети.

Вместо да разчитат единствено на компютърна симулация, изследователите са анализирали действително регистрираните маршрути на тези буйове в различни части на океана.

Около 13,7% от буйовете достигат брега

Анализът показва, че приблизително 13,7% от буйовете без подводна котва достигат сушата в рамките на една година след загубването ѝ.

Това обаче не се случва равномерно по всички брегове. Някои крайбрежни участъци приемат плаващ материал от обширни части на океана и така се превръщат в своеобразни точки на концентрация.

Изследователите описват свързаните с тях морски пространства като „водосборни басейни на изхвърлянето на брега“. Подобно на речен басейн, който насочва водата към определено място, тези океански области насочват плаващите предмети към конкретни крайбрежия.

Теченията пренасят, но вятърът насочва към сушата

Океанските течения остават основна част от движението на плаващите отпадъци на големи разстояния. Резултатите обаче показват, че близо до брега решаващо значение могат да имат преобладаващите ветрове.

Когато вятърът духа устойчиво към сушата, вероятността плаващите предмети да достигнат крайбрежието нараства. Ако посоката му е успоредна на брега или към откритото море, отпадъците могат да продължат движението си, без да бъдат изхвърлени на това място.

Така две сравнително близки крайбрежни зони могат да изглеждат напълно различно. Едната може да натрупва големи количества пластмаса, докато другата да остава значително по-чиста — не непременно защото във водата пред нея има по-малко отпадъци, а защото местните ветрове ги насочват по различен начин.

Защо това е важно за океанските модели?

Моделите за разпространение на морските отпадъци трябва да определят не само как пластмасата се движи в открития океан, но и при какви условия напуска водата и достига сушата. Досега този процес често е представян чрез различни предварителни допускания.

Наблюдаваните траектории на буйовете дават реални данни за връзката между крайбрежните ветрове и вероятността плаващият материал да бъде изхвърлен на брега. Това може да помогне за по-точното представяне на големите пластмасови отпадъци в океанографските модели и за по-доброто определяне на крайбрежията, към които те най-вероятно ще се насочат.

Научната публикация в Environmental Research Letters:

https://doi.org/10.1088/1748-9326/ae8e93

Буйовете не са пластмасови отпадъци

Авторите подчертават важно ограничение: използваните буйове са заместител при проследяването, а не истински пластмасови отпадъци. Една бутилка, риболовна мрежа или пластмасов фрагмент могат да имат различни размери, форми, плаваемост и степен на износване.

Затова стойността от 13,7% се отнася конкретно до анализираните буйове и не означава, че точно същият процент от цялата океанска пластмаса достига бреговете за една година. Изследването проследява физическите пътища на плаващия материал по повърхността, но не представлява пряко преброяване на изхвърлената пластмаса.

Материалът на ALLATRA Media показва, че съдбата на океанските отпадъци не се определя само от големите течения. Те могат да пренесат пластмасата през огромни морски пространства, но крайбрежният вятър често участва в последната част от пътя — тази, която решава дали отпадъкът ще достигне конкретен бряг, или ще продължи да се носи в морето.