Пластмасата не образува видим остров, а е разпръсната във водата под формата на милиони малки фрагменти

Когато говорим за „боклукчийско петно“, често си представяме плаващ остров от бутилки и опаковки. В Средиземно море картината е различна. Голяма част от замърсяването се състои от микропластмасови частици, които трудно се забелязват с невъоръжено око.

Затова учените понякога описват Средиземно море като своеобразна шеста голяма зона на пластмасово замърсяване. Това обаче не е едно постоянно петно с ясни граници, а променяща се „пластмасова супа“, разпространена в целия басейн.

Пластмаса във всички изследвани райони

През 2015 г. международен екип изследва повърхностните води в различни части на Средиземно море. Пластмасови отпадъци са открити във всички взети проби, а 83% от събраните частици са били с размер под 5 милиметра.

Средната концентрация е приблизително 244 000 пластмасови частици на квадратен километър. Учените оценяват общото количество плаваща пластмаса на повърхността между приблизително 756 и 2969 тона, като подчертават, че това е ориентировъчна оценка с широка граница на неопределеност. Изследването в PLOS ONE

Друго мащабно проучване, публикувано през 2016 г., анализира над 14 000 частици от Средиземно море. Повече от половината са били по-малки от половин милиметър. Именно тези дребни фрагменти превръщат замърсяването в почти невидимо. Изследването в Scientific Reports

Защо пластмасата остава в морето?

Средиземно море е почти затворен басейн, свързан с Атлантическия океан основно чрез Гибралтарския проток. По крайбрежието му са разположени големи градове, туристически центрове, пристанища и индустриални зони. Пластмаса постъпва чрез реките, отпадните води, крайбрежните дейности, корабоплаването и риболова.

Теченията не събират отпадъците в един постоянен център. Проучване от 2022 г. показва, че в Средиземно море има динамични „кръстопътища“, през които преминават големи количества пластмаса. Около 20% от ежегодно изпусканите частици преминават през зони, заемащи по-малко от 1% от морската повърхност. Изследването в Nature Communications

Къде изчезва пластмасата?

Количеството, измерено на повърхността, вероятно представлява само част от общото замърсяване. Под въздействието на слънцето и вълните по-големите предмети се раздробяват. Част от фрагментите се поглъщат от морски организми, обрастват с микроорганизми и потъват към дъното. Други достигат до плажовете или остават във водния стълб.

Пластмасови частици вече са установявани в риби, морски костенурки, птици и други организми. Наличието им показва широко разпространение, но ефектите зависят от размера, вида на полимера, концентрацията и продължителността на излагане.

Проблем без видими граници

Научният доклад „Нанопластмаса. Системен анализ на рисковете за човешкото здраве, екосистемите и околната среда“ на Глобалния изследователски център АЛЛАТРА също разглежда морското замърсяване като част от по-голям кръговрат — от раздробяването на отпадъците до разпространението на микроскопични частици във водата, въздуха и живите организми.

„Невидимото боклукчийско петно“ следователно не е отделен остров, който може просто да бъде събран. То е подвижна мрежа от пластмасови фрагменти, разпространени от повърхността до морското дъно. Именно тази невидимост прави наблюдението, ограничаването и почистването му толкова трудно.