Нов научен доклад на Глобалния изследователски център АЛЛАТРА систематизира данните за присъствието на пластмасови частици в човешки органи и тъкани

Микро- и нанопластмасата вече не се разглежда единствено като замърсител на океаните, въздуха и почвата. През последните години пластмасови частици са открити в човешкия мозък, кръвоносните съдове, плацентата и репродуктивната система.

През април 2026 г. Глобалният изследователски център АЛЛАТРА публикува доклада „Нанопластмаса. Системен анализ на рисковете за човешкото здраве, екосистемите и околната среда“. Той обединява резултати от международни изследвания и разглежда проблема чрез знания от медицината, биологията, токсикологията, химията и екологията.

Докладът е достъпен под лиценз CC BY 4.0 и притежава постоянен цифров идентификатор DOI: 10.65849/agrc.report.mnp.2026.04001.

Пластмасови частици в мозъка и кръвоносните съдове

Изследване, публикувано през 2025 г. в Nature Medicine, съобщава за микро- и нанопластмаса в човешки мозъчни, чернодробни и бъбречни проби. Най-високи концентрации са измерени в мозъка, а сред откритите материали преобладава полиетиленът.

Резултатите обаче не доказват, че частиците причиняват деменция или друго неврологично заболяване. Авторите подчертават, че наблюдаваните зависимости са асоциативни, а методите за измерване се нуждаят от допълнително усъвършенстване. Изследването в Nature Medicine

През 2024 г. проучване в The New England Journal of Medicine установява микро- и нанопластмаса в атеросклеротични плаки, отстранени от сънните артерии. Пациентите, при които са открити частици, са показали по-висок риск от инфаркт, инсулт или смърт по време на последващото наблюдение. Това е важна връзка, но все още не доказва пряка причинност. Проучването в NEJM

Плацентата и репродуктивната система

Анализ на 62 човешки плаценти, публикуван през 2024 г., открива микро- и нанопластмаса във всички изследвани проби. Количествата се различават значително, а най-често установеният полимер отново е полиетиленът. Изследването в Toxicological Sciences

През 2025 г. учени съобщават и за първото установяване на микропластмаса в човешка фоликуларна течност — средата, която непосредствено заобикаля развиващата се яйцеклетка. Частици са открити при 14 от общо 18 изследвани жени. Малкият брой участнички не позволява общи заключения, но резултатите показват необходимост от по-мащабни проучвания. Изследването в PubMed

Какво остава неизвестно?

Лабораторни експерименти и изследвания при животни показват, че микро- и нанопластмасата може да участва в процеси като възпаление, оксидативен стрес и клетъчно увреждане. Тези резултати обаче не могат автоматично да бъдат пренасяни върху човека.

Все още не е изяснено какви количества попадат ежедневно в организма, колко дълго остават в него и при какви концентрации могат да предизвикат здравни последствия. Допълнителен проблем е липсата на единни стандарти за откриване и измерване на най-малките частици.

Именно върху необходимостта от стандартизирани методи и международно научно сътрудничество поставя акцент анализът на Глобалния изследователски център АЛЛАТРА. Наличните данни вече показват, че пластмасовите частици достигат до човешки органи и тъкани. Следващата задача пред науката е да установи какво означава това за здравето и как рискът може да бъде ограничен.