Понякога целият живот на човек се свежда до една точка. Всичко изминало е като подготовка или съзряване за този момент. При това няма значение какво е миналото: отрицателно, положително или смесено. Главното е, че това е минало, фактически него вече го няма, но именно то е довело човека до тази точка. И предстоящото зависи от избора на самия човек. Или точката си остава точка и евентуално разтегната във времето, или точката се превръща в многоточие, водещо към Безкрайността...

И това фрактално важи за цялото човечество…

Ако имах творческата смелост на Екзюпери, щях да се опитам да опиша случващото се в света днес с рисунка, която да изобрази човечеството като разярена тълпа, бързо приближаваща ръба на скалата. Над скалата бих посочил със стрелка потребителския формат, в чиято бездна се стремим да пропаднем. В тази картина ние сме тласнати към пропастта от климатични, икономически и социални кризи. Но уви ... Аз не съм удостоен с такъв талант и затова няма да изобразявам, а ще продължа описанието още малко.

Всеки смята, че това не го засяга. Всеки се стреми само към лично благополучие, понякога дори в ущърб на благополучието на другите. Тълпата всъщност е не само безпорядъчна, но и раздирана от спорове и кавги... Всичко, което се случва, може да се характеризира с три думи: самоубийство, геноцид, екоцид. Можете да подредите в произволен ред. Както се казва, сумата не се променя от пренареждането на събираемите. А сумата в случая е гибелта на цялото човечество. Да, точно така. Гибелта на всичко и всички, на всички хора и всичко живо. Пълно унищожение на живота на планетата.И ето тук следва своеобразен Рубикон. Ако читателят го премине и заедно с мен продължи, то той ще научи повече и може би това ще промени живота му, живота на неговите роднини и приятели и в резултат на това живота на цялото човечество. А ако пък отхвърли тази статия с думите: „Да бягате с вашите страшни истории. Всичко това са глупости!" и тем подобни възклицания и възмущения, то това е негово право. 

И така, ние, заедно със смелия и небезразличен читател, преминаваме по-нататък, за да преодолеем лабиринтите от уловки на потребителския формат (п.ф.), за да достигнем до яснотата и простотата на Съзидателното общество (СO). Първо, нека си зададем един прост въпрос. Защо самоубийство? Защото нашето бездействие, равнодушие, апатия и амебност, нашето безразличие и прехвърляне на отговорност за живота ни върху другите – всичко това в сегашните условия е равносилно на самоубийство. Защо геноцид? Защото в тези условия да продължаваш да лъжеш хората, да криеш пълнотата на информацията, да се опитваш до последно да се отнасяш потребителски към хората, е равносилно на геноцид. Защо екоцид? Защото първите два „ – цида” ни водят до пълен екоцид, когато нашата все още жива планета може да се превърне в мъртва пустиня, като Марс.

Прочетете продължението в следващата публикация