По-рано разгледахме 3 известни вида космически ефекти върху планетата Земя (гравитационни, електромагнитни ефекти на взаимодействието (пулсар) и ефекти на тъмната материя). Нека продължим.

Сценарий 4. Електромагнитно взаимодействие. Експлозия на свръхнова или изригване на Слънцето. Експлозия на свръхнова, електромагнитно взаимодействие, излъчване на радиация. Да предположим, че в резултат на изригване на Слънцето е имало мощен поток на електромагнитно излъчване в посока Земята или е дошъл електромагнитен импулс от експлозия на свръхнова в дълбините на космоса. 

Нека си припомним обаче, че електромагнитните излъчвания, като рентгенови и гама лъчи, се абсорбират главно от атмосферата.

Само два вида електромагнитно излъчване могат да достигнат повърхността на Земята: видимото и радиочестота, но те също не достигат до ядрото. По този начин никакви електромагнитни вълни от външен източник не биха могли да повлияят на състоянието на ядрото на планетата, тъй като те просто не проникват дълбоко в Земята.

Сценарий 5. Космически лъчи.

Друг външен фактор, въздействащ на планетата от космоса, са космическите лъчи. Това са високоенергийни частици: протони, ядра на атоми, неутрино, електрони, които се движат със скорости, близки до скоростта на светлината. Те са извънгалактични, галактични и слънчеви.

Много от тях под въздействието на магнитното поле на Земята се отклоняват към полюсите, огъвайки се около Земята.Останалата част от заредените частици на космическите лъчи се разпръскват в атмосферата, причинявайки порои от вторични елементарни частици (Рис.6).Някои от тях могат да достигнат земната повърхност, но не и ядрото.

Известни са само два вида частици, които проникват под повърхността на Земята: мюони и неутрино. Мюоните проникват стотици метри дълбоко, преди да се отклонят, забавят се и се разпадат на електрон и неутрино. В този случай мюоните не достигат до ядрото на Земята. Неутрино са единствените известни частици, идващи от космоса, които могат да достигнат ядрото на Земята. Високоенергийните неутрино имат голяма вероятност да засегнат вътрешността на Земята. Техният поток обаче не е толкова голям, че да предаде достатъчно енергия на ядрото на Земята, за да настъпят наблюдавани промени в него.

А неутрино с ниска енергия обикновено преминават през Земята, без да взаимодействат с материята (Рис.8). 

Прочетете продължението в следващата публикация